Българи пращат първите колети-бомби в света

Журналист събра най-големите атентати в книга

На книжния пазар се появи едно заглавие, което ще предизвика интереса на мнозина: “60-те най-големи атентата в българската история”. Негов автор е журналистът от вестник “Стандарт” Крум Благов, познат с разследванията си за събития от най-новата ни история. Обърнахме се към автора с молба да представи книгата, откъси от която ще публикуваме в следващи броеве на “Втора младост”.

- Г-н Благов, прави впечатление, че книгата ви започва с атентата в църквата “Света Неделя”, а не върви хронологично. Защо?

- Това не е учебник по история, а разказ за задкулисната й страна. Много често отстраняването на една личност променя бъдещето. Ако Стефан Стамболов беше доживял старини, може би нямаше да допусне да се стигне до балканските войни. Не знам дали днес България щеше да е същата и ако Андрей Луканов беше останал жив. Затова се помъчих да подбера тези атентати, които са били съдбоносни за страната ни и да ги подредя по въздействието им върху хода на историята. Избрал съм най-важните според мен убийства, отвличания и заговори, извършени в продължение на хиляда години – от ХІ до началото на ХХІ век. Най-старият описан атентат е убийството на самуиловия син цар Гаврил Радомир през 1014 г. Освен него

са убити още двама царе, трима премиери

неколцина министри и видни журналисти. А има и неуспешни атентати.

- Толкова важни личности ли са журналистите, че да променят хода на историята?

- Знаете ли, че заради убийството на румънския редактор Стефан Михайляну в Букурещ през 1900 г. едва не е започнала война между България и Румъния? Убийството на писателя Георги Марков в Лондон даже роди художествен образ – “българския чадър”. И България си остава под подозрение заради това. Тези покушения са много по-важни от атентатите срещу някои политици. Не съм включил в книгата всички убийства на министри у нас, защото някои са дело на психично лабилни хора, зад тях не стои заговор. А колкото до депутатите – само от 1931 до 1934 г. са убити над 30 народни представители. Немислимо беше да намеря място за всички. Описал съм общо 80 атентата – 60 в по една глава и 20 по-маловажни случая с по два-три реда.

- В книгата си разказвате за смъртта на цар Борис ІІІ, на Людмила Живкова, на шефа на охраната на Тодор Живков – генерал Илия Кашев. И те ли са жертва на атентати?

- Царят е умрял от инфаркт, това е доказано от аутопсията. Сърцето му е запазено и изследвано в наши дни. Кашев се е самоубил, такова е заключението на следствието, потвърдено и от експертизата на проф. Стойчо Раданов. А Людмила Живкова е припаднала и се е удавила в джакузито. Интервюирах патолога, направил аутопсията. Мисля, че той не е говорил пред никой друг журналист. В книгата има достатъчно доказателства за тези три случая. Но те се смятат за мистерии и винаги ще има хора, които ще се съмняват в официалните версии, затова бях длъжен да ги опиша.

- Как събрахте фактите?

- За по-старите атентати – от архиви и от научни изследвания, но за по-новите се помъчих да намеря сведения от първа ръка. Учудващо е колко атентатори, жертви и свидетели са живи. Например Георги Константинов, анархистът, който беше предложен за член на комисията по досиетата, на младини е взривил паметника на Сталин в София. И след два дни Сталин умира… Константинов е жив и здрав, макар и да е вече над 70 години. Той ми разказа много интересни неща. Журналистът Владимир Костов, в чието тяло е открита сачма като в бедрото на Георги Марков, е също жертва на “българския чадър”. Той беше сред най-ценните ми информатори. Говорил съм с пилота и стюардесата на отвлечения самолет, с шофьори, телохранители, преводачи и други хора, които са били около видни личности като Людмила Живкова, Илия Кашев, Сергей Антонов. Мисля, че съм единственият български журналист, разпитван от италиански магистрати във връзка с атентата срещу папата.

- Вярвате ли в “българската следа”?

- Въпросът не е дали вярвам аз, важното е, че България беше замесена и това се отрази негативно на отношението към държавата и към нас, нейните граждани. Владо Черноземски, който през 1934 г. в Марсилия убива югославския крал и френския външен министър, е българин, но България като държава не е обвинявана за това. А Марсилският атентат е бил наречен на времето “покушението на века”. Той, както и убийството на Джон Кенеди, случайно е бил заснет на филмова лента. После

пратеници на Хитлер закупили филма

за да се обучава охраната му. Книгата на Митка Гръбчева за бойните групи пък е била използвана за обучение на “Червените бригади” и “Сивите вълци”.

- Излиза, че българи са най-големите терористи, така ли?

- Ние не сме измислили тероризма, той е въведен в политическата борба от анархистите през ХІХ век. У нас го “внасят” македонските революционери, а после комунистите го издигат на високо равнище. Но в някои отношения сме първи. Взривяването на “Света Неделя” за времето си е било най-големият терористичен акт в света. Първите колети-бомби са пратени в България през 1912 г. Мис Стоун пък е първата жертва на Стокхолмския синдром, който е описан много по-късно от психолозите: феноменът, че заложниците се привързват към своите похитители. След освобождаването си тя е станала защитник на националноосвободителната кауза на македонските българи.

Но терористите използват чуждия опит. Първото отвличане на пътнически самолет у нас е извършено по начина, по който Ботев завзема кораба “Радецки”: пътниците се качват въоръжени, без да показват, че се познават. Между тях има летец, който да приземи самолета. А Осама бин Ладен на свой ред копира похитителите на българския самолет – праща терористите си на курсове за пилотиране, за да закарат самолетите до световния търговски център в Ню Йорк.

Терорът у нас е бил използван от привърженици на различни партии и всички те славят загиналите атентатори, не ги смятат за терористи. Черноземски е герой за ВМРО, в памет на взривилите влака на гара Буново турци построиха чешма. На комунистическите бойни групи беше посветен филмът “Черните ангели”. Тероризмът се дели на “наш” и “чужд”, на “добър” и “лош” според политическите и религиозни убеждения. Затова той няма да изчезне скоро.

От 60-те атентата в книгата само няколко са извършени по криминални подбуди. За пари е убит например д-р Петър Берон, заради една отнета шофьрска книжка преди 23 години взривиха горнооряховската поща. Почти всички други случаи са предизвикани от политически мотиви.

Публикувано във в. „Втора младост” през октомври 2007 г.