Новинар

Крум Благов, журналист: В България няма непосредствена заплаха от тероризъм

Подхождаме с двоен стандарт към вандализма. Преценяваме според каузата. Ако тя ни е симпатична, то ние ги наричаме герои и им правим паметници, твърди известният вестникар

Интервю на Aделина Делийска

novinar

Крум Благов – журналист Снимка Люлин Стаменов

Визитка: Крум Благов е роден на 17 октомври 1953 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет с втора специалност немски език. Специализирал е немски в Лайпциг. Бил е репортер във в. „Народна младеж”, съдебен репортер на в. „Земеделско знаме”. От 1990-1998 г. е издател на в. „Репортер 7”; от 1990 г. е управител на издателска компания „Репортер”, а от 2002 г. е специален кореспондент на в. „Стандарт”. Успоредно с това води предавания по БНР и БНТ. През 1991 г. създава конкурса „Репортер на годината”, в който е председател на организационния комитет до 1997 г. През 1998 г. е лектор на серия от семинари на тема “Съдебното преследване на журналисти в България”. Той е автор на единствената по рода си книга „60-те атентата в българската история”. Автор е на филмов сценарий „Битката на каменните войници”.

Интервю на Aделина Делийска

- Г-н Благов, напоследък се заговори отново за нарушаване на етническия мир, припомниха се взривове и отвличания, свързани с възродителния процес у нас. Разбрахме, че вие имате вече готов филмов сценарий, освен че написахте и две книги за големите атентати в българската история, разкажете за своя нов проект?
- Сценарият, който се казва „Битката на каменните войници”, е представен на сегашната сесия на Националния филмов център. На предишна сесия ние представихме този сценарий, но много малко не ни достигна, за да се класираме и да ни финансират от центъра. Преработих проекта и сега отново кандидатстваме. Няма покритие между сценария и книгите ми, защото това не са преразкази на книгите ми, където всеки атентат е отделен разказ. За миналото съдим по фактите, без да познаваме обстоятелствата, а те понякога могат да изяснят иначе необясними ситуации. Във филмовия сценарий си поставям съвсем друга цел.

Искам да покажа, че всички ние – българи, турци, араби, авганци и т.н., подхождаме с двоен стандарт към тероризма. Преценяваме постъпките на извършителите на такива актове според каузата. Ако тя ни е симпатична, то ние ги наричаме герои и им правим паметници. Затова и съм кръстил своята творба „Битката на каменните войници”. Задавам въпроси за това на кого ние вдигаме паметници, какво са направили тези хора. Показвам персонажи, които са извършили съвсем еднакви действия, но етническите общности ги оценяват различно.

Например турци взривяват български влак през 1985 година на гара Буново, но през 1903 година българи са взривили в Турция международен влак. И са имали една и съща цел – да привлекат внимание. Общото е също така, че при тези актове загиват невинни хора. Само че на българите ние им издигаме паметници, а турците за своите хора градят чешми. Съвсем скоро телевизия СКАТ пусна сериен филм за атентата на гара Буново, но излагаше само версията за взрива на ДС от 80-те години, без да показва причините за него. Нашият филмов проект обединява няколко глави от книгите ми в една съвсем нова светлина.
- Какво ви провокира да разследвате и напишете книга, която обобщава атентатите в българската история?
- От 32 години съм журналист и работя във всекидневници, а от 34 години пиша. Винаги съм имал засилен интерес към политиката и криминалистиката. А атентатите и тероризмът са пресечната точка на тези интереси, тъй като това е форма на политическа борба. Отстраняваш една личност и изчезва някакъв политически конфликт или се разрешава. Мога да дам примери – убийствата на Стефан Стамболов, на Андрей Луканов.

Разбира се, не може да се твърди, че атентати и тероризъм са едно и също нещо. Тероризмът възникна през втората половина на 19-и век и най-напред анархистите го вземат на въоръжение, ако позволите така да се изразя. В България тази форма на борба има голяма роля в историята, защото всички традиционни партии като ВМРО, БКП, БЗНС в различни периоди от своето съществуване са залагали на тероризма.

Те са обременени с вина. В световен мащаб това явление става огромен, глобален проблем и бях сигурен, че ще стане така. Премиерата на моята първа книга беше на 12 септември 2000 година, а зловещият атентат в САЩ стана на 11 септември 2001 година. Помня, че тогава ме попитаха какво ще е бъдещето на тероризма. И аз казах, че то е светло. Има две причини за това. Първо, хората стават по-свободни в общуването например, включително и да се плетат заговори по интернет. По-свободно за пътуване е и това улеснява терористите.

Второто е, че стойността на човешкия живот е по-висока. Преди сто години, ако някой е хванел на улицата една жена и е кажел: “Пуснете политическите затворници или ще я заколим”, то сигурно щяха да му кажат: “Заколи я”. Сега обществото няма да приеме това. В моята книга има разказ за самолет, който е отвлечен с джобно ножче, защото пилотите са имали ясна заповед да кацнат без жертви и да се погрижат за безопасността на хората. И тъй като държавата, каквато и полиция да има, не може да опази всеки гражданин, става все по-лесно за терористите. Поради това и тогава, и сега смятам, че тероризмът има светло бъдеще.

- В светлината на последните политически събития заплахите за застрашеност на етническия мир, идващи след трагедията в ДПС – смъртта на Ахмед Емин, имат ли основания? Даже се чуха предупреждения, че атентатите може да се повторят.
- Не. Смятам, че политиците спекулират с всичко това. ДПС няма нищо общо с атентатите от 80-те години. Ахмед Доган по това време е бил в затвора. Може активистите на движението да са симпатизирали на извършителите и сега да почитат тяхното дело от онова време, но не са участвали. Тези процеси са необясними и не възникват на базата на политически партии.

Навремето 50 души в Германия от фракция Червена армия парализираха цялата държава. И те нямаха никакви социални и политически цели, че да отвличат, убиват и т. н. Нямаше такива. Западна Германия си беше една действаща демокрация, която те буквално парализираха. А какви бяха причините за трагедията „11 септември”?! Но смятам, че трябва да се уточни – това, че в България има някакви наемни убийци, не означава, че има някакъв терористичен резерв.

Терористичните групировки плащат много пари, за да издържат своите хора. Но те не плащат на наемни убийци. Те са хора, които имат кауза и за нея са готови да умрат. Например най-страшните терористи са тези като Владо Черноземски, който е загинал, убивайки югославският крал в Марсилия през 1934 година. Това е наречено атентат на века. Ето кои са най-опасните терористи. Така че вече не партиите са опасни. Затова и смятам, че Буново остава една голяма спекулация – всеки се позовава и плаши с него.


- В книгата си имате разследване за отвличането в курорта Златни пясъци през 1987 година, извършено пак от етнически български турци, и правите интересна аналогия с аферата „Мис Стоун” в Турция, защо?
- Просто показвам, че и в единия, и в другия случай има отвличания. Но вижте, ние не наричаме Яне Сандански терорист, нали? Има разлика в каузите обаче. Сандански, Михаил Герджиков, Гоце Делчев и др. сподвижници са се борили за национално освобождение. А през 80-те години българските турци са се борили за етнокултурна идентичност. Има известна разлика, но тероризмът възниква тогава, когато хората са изправени до стената, защото той изравнява силите.

Терор означава ужас и целта е сплашване, а не убийството на определен човек, както е при атентатите. Тероризъм е гара Буново и онзи случай на гара Колели в Бургас, където вдъхновител е Михаил Герджиков, който също е обявен за национален герой. Той е един от хората, които са пренесли на българска почва тероризма, тъй като е бил анархист.
- Какъв е изводът от тези описани 60 атентата в историята на малката ни държавица, раздирана от всякакви страсти?
- У нас всички терористични актове са свързани с политиката. От всичките 60 акта, които съм описал, само два или три не са по политически, а по криминални и др. причини. Тероризмът е постоянно развиваща се през последните 105 години политическа практика. Той възниква тогава, когато няма възможност за нормална политическа борба. Или когато отчаяни елементи решават, че не могат по друг начин да спечелят тази борба. Например червените бригади в Италия и Испания през 70-те години на миналия век бяха крайно леви формирования, които нямаха никаква масова опора.
- Наскоро професор Георги Карасимеонов предрече, че ще се родят нови маргинални, радикални политически формирования. Това няма ли да застраши държавата с терористични акции и атентати?
- Не мисля, че у нас има условия за това. В България политическата обстановка е нестабилна и бързо се мени. Една партия днес е маргинална, а утре печели изборите. Животът на политиците и на партиите е много краткотраен и бързо преминава от възход в падение. В моята енорийска църква преди 11 години гледах как целуваха ръце на Иван Костов. Сега не се знае дали изобщо ще влезе в политиката след вот. Няма непосредствена заплаха от тероризъм.


- Накрая ще ви помоля за коментар – кончината на Ахмед Емин може ли да се категоризира като убийство за ДПС? Или ще втвърди електората на движението?

- ДПС е партия, която много добре владее електората. През годините се видя, че никой не успява да им отмъкне много електорат. Мисля, че Ахмед Доган е един много добър технолог на властта. Но изборите са далече, а общественото мнение у нас е много лесно манипулируемо. ДПС въобще нямаше да бъде в управлението, ако Симеон Сакскобургготски не беше обявил, че няма да се коалира с БСП преди повече от 4 години.

Така че дали ще продължи ДПС да е балансьор зависи от конкретната политическа ситуация. Но в никакъв случай няма да зависи от убийство или самоубийство. После ще видим и как ще се развият т. нар. националистически партии като ДСБ, ГЕРБ и “Атака”. Те се опират не на антидепесе идеология, а антидогановски принципи и боричкания.

Въобще нашите съвременни политици се оказаха много добри ученици и последователи на покойния Андрей Луканов. Той проповядваше създаването на партии и движения двойници, за да се разпръсне електоратът и привържениците.И ДПС се демонизира, за да се очертае враг с партиен билет.