Да убием ли крадеца?

Крум Благов

Десет години затвор и 160 хиляди лева кръвнина – това е присъдата, която в края на февруари произнесе Софийският градски съд срещу иконописеца Йордан Опиц. Художникът бе осъден за убийството на крадец, промъкнал се в неговия жилищен блок.

Кооперацията на столичната улица “Чаталджа” е обирана около 30 пъти. Сред пострадалите е и футболистът Мурад Хигиуед, който играеше в ЦСКА, а сега е в немския “Аугсбург”. Приятелката му била

принудена с нож на гърлото

да даде скъпоценностите в жилището. Обиран е и самият Опиц. От ателието му на партера са взели един телевизор. Във входа той е поставил охранителна камера, но и тя е крадена вече два пъти.

Фаталният инцидент става преди две години – на 5 февруари 2007 г. късно след обяд. Пада здрач. Синът на Опиц го предупреждава, че във входа май пак са влезли крадци. Опълчението се организира бързо. С домоуправителя Лазар Иванчев викат полиция, заключват входа, а художникът остава на тротоара да чака патрулката. В задния си джоб слага газов пистолет.

Опиц, който е с едно око, описва развръзката така: “Един мъж скочи през прозореца на входа долу на тротоара пред мен. Стори ми се, че държи нещо в дясната си ръка. Помислих, че е оръжие. Извадих пистолета и стрелях. Той побягна и изобщо не разбрах дали съм улучил.”

Другият крадец е задържан от съседите във входа и предаден на полицията. Другарят му успява да избяга. След два часа намират трупа на 25 годишния Мариан Янчев на бул. “Дондуков”. У него са намерени два сгъваеми ножа, ножица и голяма отвертка. Полицията събира две и две и Йордан Опиц от герой се превръща в престъпник. Задържат го за три денонощия, а после го дават под съд за умишлено убийство.

Случаят безспорно е прецедент, защото

това е първата ефективна присъда

заради превишаване на пределите на неизбежната самоотбрана. Предишните дела завършваха с условни присъди, а един от подсъдимите – бизнесменът Еди Минасян, даже беше оправдан.

Проблемът е, че подобни присъди се приемат с всеобщо недоволство. Престъпникът за съдиите се оказва герой за обществото. През 1997 г. асоциацията на прокурорите излезе със становището, че разширяването на пределите на неизбежната самоотбрана “създава опасност от саморазправа”. Изтерзаният от многобройни посегателства българин обаче иска точно това и мечтае за “Крумови закони”.

Подобен беше случаят с пенсионера Никола Похлупков, който беше минирал вилата си в Оряхово. Преди седем години негова самоделка откъсна ръката на крадла. Похлупков беше осъден, но общественото мнение застана зад него. В Оряхово дори тръгна подписка в негова защита.

През юни 1998 г. бизнесменът Минасян поръча на BBSS GALLUP социологическо проучване. Резултатите – повече от половината от запитаните, над 53 процента, одобряваха действията му, 35,1 на сто също биха стреляли в подобна ситуация, а 30,1 процента се колебаеха. 27,5 на сто от анкетираните смятаха, че законите у нас не позволяват на човек да се защити от престъпниците, а 40,3 процента – че дават повече права на апашите, отколкото на жертвите. Почти половината от анкетираните биха си купили огнестрелно оръжие, ако то беше по-лесно достъпно.

Опиц е поредният подсъдим, когото обществото смята за невинна жертва. При това главен свидетел срещу него е вторият крадец, който излежава сега присъда за едно от престъпленията си. Близките на убития, който впрочем имал щест висящи дела, искаха обезщетение от 260 хиляди лева, ала съдиите го намалиха със сто бона. Тази сума също е рекордна за съдебната ни практика.

“Заради крадците научих телефона на пето районно наизуст – казва Опиц. – Само че аз излязох най-големия престъпник.” Иконописецът е осъден за умишлено убийство. Неговата присъда не е окончателна и може да се обжалва. Тя е тежък удар и за него, и за реномето на съдебната система. Огромното мнозинство от българите смятат, че тя е несправедлива.

Промениха закона

след случая с Минасян

Още през 1982 г. в Наказателния кодекс беше записано, че не се наказва лице, което превиши пределите на неизбежната самоотбрана, “ако това се дължи на уплаха или смущение”.

През 1997 г. депутатите още повече разшириха понятието “неизбежна самоотбрана”, като допълниха НК с шест условия, при които тя не се наказва, дори нападателят да бъде убит:

1. Ако нападението е извършено от две или повече лица;

2. Ако нападателят е въоръжен;

3. Ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. Нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. Нападението е извършено нощем;

6. Нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Този НК беше подложен на проверка същата есен. На 27 октомври 1997 г. вечерта бизнесменът Еди Минасян застреля 22-годишния Явор Илиев, който се опитал да открадне мерцедеса му.

Когато паркирал колата пред дома си и отварял дворната врата на бул. “Симеоновско шосе”, Минасян бил ударен силно в гърба и видял човек с пистолет да бяга от двора му, а друг се качил в мерцедеса и го подкарал. След първия изстрел във въздуха бизнесменът открил стрелба по колата и се обадил се в полицията. По-късно намерил мерцедеса на 300 метра по пътя. Вътре бил застреляният Илиев.

Делото бе прекратено, обаче скоро след това по искане на 52 депутати Конституционният съд отмени точки 1, 2, 4 и 5, а в точка 3 остана само думата “жилище”. Тя не беше отменена за малко – гласовете на съдиите се разделиха по равно, 6:6. Петима съдии искаха да се отмени и т. 6, затова подписаха решението с особено мнение.

Според половината съдии “няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, даже когато нападателят е убит, ако той е проникнал в жилището на нападнатия чрез насилие или взлом”, защото “нападнатият не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне… в жилището. Тази цел може да бъде убийство или жестоко изтезание, за да бъде принуден нападнатият да посочи къде има скрити пари или други ценности, каквито случаи за съжаление има…”

Така фактически правото на безусловна самоотбрана беше ограничено само в случаите, когато крадецът влезе в жилището насилствено или с взлом. Според съдиите обаче под това понятие се разбират също вила, фургон и дори хотелска стая.

Как е на Запад

Според чл. 35 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк “защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество”.

Френският Наказателен кодекс от 1992 г. постановява, че “е правомерна отбраната на онзи, който извършва деянието, за да отблъсне през нощта нападател, проникнал в жилището със сила или взлом”.

Публикувано във в. «Стандарт» на 22 март 2009 г.